Захарий се моли на Аллах на преклонна възраст да го дари със син – Аллах му известява Йоан
Аллах казва в Сура 19 (Мариам):
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
[Това е] споменаване за милостта на твоя Господ към Неговия раб Закария. [19:2]
Когато призова той своя Господ с таен1зов [19:3]
рече: „Господи мой, отслабнаха костите ми и пламнаха бели коси по главата, и никога не останах без отговор в своя зов към Теб, Господи. [19:4]
И се опасявам от роднините след мен, а жена ми е бездетна. Дари ме с приемник от Теб, [19:5]
който да ме наследи2 и да наследи рода на Якуб! И го стори богоугоден, Господи!“ [19:6]
„О, Закария, благовестваме те Ние за момче. Името му е Яхя. Не сме сторвали негов съименник преди.“ [19:7]
Рече: „Господи мой, как ще имам момче, когато жена ми е бездетна, пък аз вече грохнах от старост?“ [19:8]
Рече [ангелът]: „Тъй каза твоят Господ: „Това за Мен е лесно. Сътворих те Аз преди, а ти бе нищо.“ [19:9]
Рече: „Господи, дай ми знак!“ Рече: „Знакът за теб е три нощи да не говориш с хората, без [да имаш] недостатък.“ [19:10]
И излезе при своя народ от светилището, и посочи към тях да възславят Аллах и в зори, и вечер. [19:11]
Аллах казва:
И я прие нейният Господ с хубав прием, и я отгледа като хубав кълн, и я повери на Закария. Всякога, щом Закария влизаше при нея в нейното светилище, намираше там препитание. Рече: „О, Мариам, откъде имаш това?“ Тя рече: „От Аллах е. Аллах безмерно дава препитание комуто пожелае.“ [3:37]
Там Закария позова своя Господ. Рече: „Господи мой, дари ми от Теб добро потомство! Ти си Чуващия зова.“ [3:38]
И както стоеше, молейки се в светилището, ангелите го призоваха: „Аллах те благовества за Яхя, който ще потвърди Слово от Аллах, ще бъде господар, целомъдрен и пророк от праведниците.“ [3:39]
Рече: „Господи мой, как ще имам син, когато вече ме застигна старостта, а жена ми е бездетна?“ Рече: „Така! Аллах прави каквото пожелае.“ [3:40]
Рече: „Господи, дай ми знак!“ Рече: „Знакът за теб е три дни да говориш с хората само като посочваш. И споменавай често своя Господ, и Го прославяй вечер и сутрин!“ [3:41]
Аллах казва:
И спомени [Закария], който призова своя Господ: „Господи, не ме оставяй сам! Ти си Най-добрият наследник.“ [21:89]
И му откликнахме Ние, и му дарихме Яхя, и за него поправихме съпругата му. И те се надпреварваха в добрините, и Ни зовяха с копнеж и боязън. И бяха смирени пред Нас. [21:90]
Професията на Захарий (a.с.)
Пророкът (с.а.с.) е казал:
كَانَ زَكَرِيَّا نَجَّارًا
„Захарий бил по професия дърводелец.“3
Ибн Катир: Захарий (a.с.) бил по професия дърводелец, и живеел (дословно: се прихранвал) от приходите си – така както Давид (a.с.) живял от работа на собствените си ръце (дословно: се хранил).
Бележки на автора:
1. Ибн Катир предава, че някои салафити (хора от първото поколение след пророка (с.а.с.)) казват като пояснение към това място от Корана: „Захарий ставаше през нощта и се молеше на Господаря си така, че никой да не го чуе, дори да е там... Захарий казал: „О Господи, oГосподи, o Господи“, на което Аллах отвърнал: „Тук съм на твое разположение, тук съм на твое разположение, тук съм на твое разположение“.“
2. По отношение на пророчеството и на водачеството на народа на Израил, а не по отношение на имането, защото пророците не завещават имане. Пророкът (с.а.с.) е казал: „Ние пророците не завещаваме имане. Това, което оставяме след нас като материална собственост, е милостиня (араб. ез.: садака) за общността..“ Предадено от Тирмиди. Той казва, че хадисът е сахих.
3. Предадено от Муслим (2379), Ибн Маджа, Ахмад и др. При Муслим пише زَكَرِيَّاء вместо زَكَرِيَّا